Продължение от Глава седма
ГЛАВА ОСМА
Славата на Антоний стигна чак до царете. Като научиха за тези неща, императорът Константин и неговите синове Констанций и Констант му писаха като на баща и молеха да получат отговор от него. Но Антоний нито на това писмо отдаваше някакво голямо значение, нито въобще се радваше на писмописането. Такъв си беше, какъвто беше и преди да му пишат царете.
* * *
Когато му донесоха писмото, той повика монасите и им рече: „Не се чудете, че ни пише цар. Защото и той е човек. Но повече се чудете, че Бог е написал закон за хората и че чрез собствения Си Син ни го е съобщил“. Той не искаше да приеме писмото, като казваше, че не знае как да отговори на такова писмо. Но, подбуден от монасите, понеже и царете са християни, и, за да не се изложат, като го отхвърлят, позволи да се прочете.